Спас Гърневски: Дадох жилище на партизанка
Абсурдни тъжби: Кмете, откри ми ченето в автобуса!
В най-трудните за страната години (1995-1999), когато кмет на Пловдив беше сегашният народен представител от ГЕРБ Спас Гърневски, хората се обръщали към властта най-вече с трагични проблеми. За един подобен случай ни описа самият Гърневски, който и по това време беше безжалостен антикомунист.
„ Имах приемен ден всеки вторник. Веднъж служители ми рапортуват, че една жена упорства да я приема по-рано, тъй като щяло да бъде късно да чака до вторник. Казах: „ Добре, само че да дойде в 6,30 часа сутринта, преди да потегли за София. Влизам в общината и виждам една стара, слабичка, нисичка и скромна женица. Представя ми се: „ Аз съм най-младата партизанка от отряд „ Антон Иванов ”. И стартира да ми споделя живота си по какъв начин с нейния приятел са били партизани, яли бой преди Девети септември, след това се оженили и осиновили момиченце ”, спомня си Гърневски.
По времето на соца семейството живеело добре. Имали огромно жилище. Дъщеря им се оженила в София, станала шеф, брачният партньор бил посланик. Повикали при тях и майката - партизанка, чийто брачен партньор към този момент бил мъртвец. Жената си е продала жилището и отишла да живее в столицата. Не щеш ли, пристигнала неприятната народна власт и останали без нищо. Майката се оказала непотребна и се принудила да се върне в Пловдив. Нямало обаче къде да живее, с цел да не спи на улицата, от Общината дали малко жилище 35 кв. метра, само че единствено краткотрайно. „ След три дни срокът изтича, би трябвало да напусна гарсониерата, вика ми дамата. Имам веднъж - да потегли за София, само че не с влака, а под влака, рече. Брей, споделих си, неприятна работа. Викнах юристката и подредих да търсят метод да устроят дамата. Съвестта не ми даде да откажа на тази скромна и бедна жена и след три дни да схвана, че се е хвърлила под влака ”, върна лентата обратно Спас Гърневски. На прощаване дамата му благодарила, бръкнала си в джоба и извадила четири лукчета. Едното подала на кмета.
Времената бяха тогава мощно политизирани. „ Ако бяха разбрали за този случай, щяха да ме съсипят. Но би трябвало да има човечност ”, заключи Спас Гърневски. Пазел лукчето в чекмеджето до последния ден на кметуването си. Тази история дружно с доста други някогашният кмет се готви да опише в новата си книга, която стартира да написа.
В най-трудните за страната години (1995-1999), когато кмет на Пловдив беше сегашният народен представител от ГЕРБ Спас Гърневски, хората се обръщали към властта най-вече с трагични проблеми. За един подобен случай ни описа самият Гърневски, който и по това време беше безжалостен антикомунист.
„ Имах приемен ден всеки вторник. Веднъж служители ми рапортуват, че една жена упорства да я приема по-рано, тъй като щяло да бъде късно да чака до вторник. Казах: „ Добре, само че да дойде в 6,30 часа сутринта, преди да потегли за София. Влизам в общината и виждам една стара, слабичка, нисичка и скромна женица. Представя ми се: „ Аз съм най-младата партизанка от отряд „ Антон Иванов ”. И стартира да ми споделя живота си по какъв начин с нейния приятел са били партизани, яли бой преди Девети септември, след това се оженили и осиновили момиченце ”, спомня си Гърневски.
По времето на соца семейството живеело добре. Имали огромно жилище. Дъщеря им се оженила в София, станала шеф, брачният партньор бил посланик. Повикали при тях и майката - партизанка, чийто брачен партньор към този момент бил мъртвец. Жената си е продала жилището и отишла да живее в столицата. Не щеш ли, пристигнала неприятната народна власт и останали без нищо. Майката се оказала непотребна и се принудила да се върне в Пловдив. Нямало обаче къде да живее, с цел да не спи на улицата, от Общината дали малко жилище 35 кв. метра, само че единствено краткотрайно. „ След три дни срокът изтича, би трябвало да напусна гарсониерата, вика ми дамата. Имам веднъж - да потегли за София, само че не с влака, а под влака, рече. Брей, споделих си, неприятна работа. Викнах юристката и подредих да търсят метод да устроят дамата. Съвестта не ми даде да откажа на тази скромна и бедна жена и след три дни да схвана, че се е хвърлила под влака ”, върна лентата обратно Спас Гърневски. На прощаване дамата му благодарила, бръкнала си в джоба и извадила четири лукчета. Едното подала на кмета.
Времената бяха тогава мощно политизирани. „ Ако бяха разбрали за този случай, щяха да ме съсипят. Но би трябвало да има човечност ”, заключи Спас Гърневски. Пазел лукчето в чекмеджето до последния ден на кметуването си. Тази история дружно с доста други някогашният кмет се готви да опише в новата си книга, която стартира да написа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ